През зимата започват трудни дни за нашата кожа. Основните фактори, чието неблагоприятно влияние най-тежко се отразява върху нея, са студеният и сух въздух, често острият вятър, топлината в помещенията, засиленият прием на медикаменти (поради традиционно зачестяващите през този сезон настинки, вирусни и бактериални заболявания – грип, бронхопневмонии и др.), стресът, използването на неадекватни козметични средства, включително и подценяването на слънцезащитата и т.н. Специално внимание заслужава и по-силно замърсеният въздух. Климатът в нашите географски ширини благоприятства инверсиите, т.е. формирането в котловинните области на зони с понижено атмосферно налягане, които не могат да се преместват. Така се създават условия както за образуването на трудно разсейващи се мъгли, така и за натрупване на отработените автомобилни газове и производствени димообразни замърсители, известни като смог, които са богати на силно токсични и дори канцерогенни субстанции.
Очевидно е, че в условията на подобна поливалентна агресия по отношение на кожата, грижите за нейната защита и поддържането й в добро състояние трябва да бъдат не само системни, но и комплексни. За целта е необходимо да се запознаем по-подробно с механизмите на действие на отделните вредни фактори, както и с възможностите за тяхното неутрализиране.
Един от първите ефекти, които студът упражнява върху кожата, е свиването на кръвоносните й съдове. Видимата й реакция се изразява в бързо побледняване, но същността на проблема се състои във факта, че е затруднено снабдяването й с кръв. Това води до забавено доставяне по кръвен път на хранителни и градивни вещества, а оттам и до намаляване на скоростта на възстановителните процеси в нея. Освен това трябва да се има предвид, че колкото по-студен е въздухът навън, толкова е и по-сух. Ето защо, спокойно може да се каже, че “студът изсмуква влагата от кожата”. Този ефект се засилва както от вятъра, така и от зимното слънце. Установено е, че при температура на въздуха около –2оС и скорост на вятъра 20 км/час, температурата на кожата е –4оС. Ниските температури се отразяват и на секреторната дейност на мастните жлези, които още при 8оС преустановяват функциите си. Поради това образуваният от тях себум е в крайно недостатъчно количество. Като прибавим към това, че студът потиска и потоотделянето, става пределно ясно защо защитният водно-липиден слой на кожата, покриващ епидермиса, не е вече в състояние да осигурява надеждна защита чрез ефективна бариерна функция. Създадените условия благоприятстват размножаването на различните болестотворни микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички и др.), които атакуват кожата и често предизвикват възпалителни процеси в нея. Улеснено е и проникването на алергените, което може да доведе до развитието и на студова алергия (тогава чрез специално изследване се откриват т.нар. криоглобулини).
Вече стана дума, че засиленото отопляване на помещенията през зимния сезон също създава проблеми на кожата, тъй като сухият и топъл въздух в тях допълнително я изсушава. За това допринася и рефлекторното разширяване на кръвоносните съдове при влизане от студено в топло помещение, когато лицето видимо “пламва”, носът и бузите се зачервяват. В такива случаи нерядко и носът започва да “тече”, а загубата на влага се усеща особено силно от лигавиците.
Най-силно през зимата страда сухата кожа, при която по начало е нарушена еластичността. В резултат на това в роговия слой се образуват малки пукнатинки, което допълнително компрометира защитната функция. Друго, което е характерно за сухата кожа е, че тя твърде лесно губи вода и бързо може да изпадне в тежка дехидратация. Поради това грижите за нея трябва да бъдат не само редовни, но и интензивни:
1. Почистването се извършва с меки, несъдържащи алкалии препарати. Те се използват в минимални количества, а отмиването им става много внимателно. Водата за лице не бива да съдържа алкохол, за да не провокира допълнително дехидратация на кожата. Препоръчва се прилагането на почистващо мляко с влагозадържащи фактори и води за лице, в които има пантенол и успокояващи кожата съставки като азулен, розова вода или лайка.
2. Трябва да се знае, че геловете за баня и сапунът изсушават кожата. Същото се отнася по принцип и за препаратите, които лесно се разпенват – нека ги оставим за лятото! За предпочитане е при къпане да се използват продукти, притежаващи омазняващи свойства. Вредно е и да се прекалява с търкането и жуленето на кожата с цел по-добро почистване, защото се разрушава защитният й слой. С кърпата също не бива да се търка, а само да се попива водата.
3. Чувствителната кожа има нужда от редовно овлажняване, но целта на прилагането на хидратиращите препарати не е само доставяне на влага, но и предотвратяването на прекомерната й загуба. Задържането на вода в роговия слой се постига чрез:
Нанасяне на водонепропусклив слой. Понастоящем най-препоръчваните за целта козметични продукти са тези, които съдържат различни масла – от жожоба, бадеми и алое . Намиращите се в алое вера сапунини имат противовъзпалителни функции. Освен това алое вера регулира и функцията на мастните жлези и се подпомага регенерацията на кожата, подпомага я да произведе собствен колаген и еластин. Добрите си качества в това отношение е доказало и маслото от авокадо. Препарати, които го съдържат, проникват особено добре в роговия слой. Благодарение на него сухата и застаряваща кожа може да поеме повече влага и така да подобри външния си вид.
Задържане на водата става с помощта на свързващи я вещества. Такива са например уреята, хиалуроновата киселина, глицеринът, колагенът и други, които се включват в състава на почти всички козметични продукти.
4.Използването на козметичните кремове през зимата се извършва като сутрин се нанася богат на съставки нощен крем (емулсия вода в масло), а през нощта се слага лек дневен хидратиращ крем (емулсия масло във вода). Продуктите за поддържане на кожата през деня също трябва да се подбират с по-богато съдържание на мазнини (повече от 20%), като се отчита типът на кожата. Кремовете на база масло във вода попиват бързо, не правят кожата лъскава, а благодарение на съдържанието на масло се предотвратява дехидратацията.
5. Вместо гел за очи може да се използва крем за очи. Благодарение на по-високото съдържание на мазнини в кремовете нежните кожни участъци около очите се защитават по-добре. Кремът са нанася внимателно сутрин и вечер с потупващи движения.
6. Препоръчва се веднъж седмично да се прави крем-маска на лицето и шията. Тя изглажда бръчките, хидратира и успокоява.
7. Веднъж седмично е препоръчително да се прави парна баня за освобождаване от вредните вещества.
8. Ако кожата на лицето лесно се зачервява, да не се прилага механичен пилинг. Отстраняването на най-горните слоеве ще направи кожата още по-чувствителна и податлива на дехидратация.
9. Поради сухия въздух в помещенията и работата пред компютъра много хора се оплакват от раздразнени очи. Помощ в това отношение предлага Алое активатор - по една капка няколко пъти на ден в очите, бързо ги успокоява. Ако очите са подпухнали, може да се използва овлажняваща маска или гел за очи.
За да се ограничи дехидратиращото въздействие на топлия и сух въздух в затворените помещения, е необходимо да се вземат мерки за овлажняването му. Както за кожата, така и за цялостното ни здравословно състояние, оптималната влажност на въздуха е от 40 до 60%. Тя може да се постигне с помощта на допълнителни средства, от които най-лесно приложими са:
Напълнените с вода съдове, закачени или поставени върху нагревателните тела. Те обаче трябва да се почистват редовно, тъй като са идеална хранителна среда за бактерии.
Стайните цветя – също идеално средство за овлажняване на въздуха. Те правят помещенията по-уютни и филтрират въздуха от редица отровни вещества.
Електрическите овлажнители на въздуха като например ултразвуковите разпръскващи устройства, изпарителите и т.н. Подобно на напълнените с вода съдове, тези устройства са потенциално опасни за разпръскване и на бактерии.
Всички тези мерки са по-ефективни, ако помещенията се затоплят само толкова, колкото е необходимо. При наличие на подово отопление трябва да се има предвид, че то представлява истинска опасност за хората с разширени вени на краката.
За състоянието на кожата от голямо значение са и хранителните навици – колкото по-разнообразна е храната и колкото повече витамини и микроелементи съдържа тя, толкова по-комфортно се чувства кожата. За нормалното й хидратиране се препоръчва консумацията на не по-малко от 2-3 литра вода дневно и ограничаване консумацията на кафе и газирани напитки.
Специално внимание трябва да се обърне на определени кожни участъци, които могат да бъдат изложени в много по-голяма степен на неблагоприятното влияние на зимните климатични условия.
На първо място тук трябва да споменем кожата на лицето. При спортуване на открито, особено при спускане със ски, тя е в истинска опасност. Поради скоростта температурата на лицето спада до –50 оС. Носът, ушите и брадичката могат бързо да измръзнат. Към това се добавя и силното UV лъчение в планините. Затова тези части на тялото трябва да получат специална допълнителна порция от богат на мазнини крем или масло. Този защитен слой спокойно може да се нанесе върху слънцезащитния крем и през деня трябва да се обновява многократно.
Сухите и напукани устни също са класически зимен проблем. Той се дължи на специфичното им устройство – много тънък рогов слой и липса на мастни жлези, които да доставят на кожата мазнини. Това обикновено не създава проблеми, тъй като тя сама регулира съдържанието на влага и липиди. При по-особени климатични условия обаче като силно слънцегреене или студ, устните се нуждаят от допълнителна защита. Затова през зимата в чантата си за всеки случай трябва да имате липс, разработен на базата на растителни масла и мазнини и съдържащ защитен фактор. Днес не се препоръчва третирането на устните със средства, съдържащи парафини и вазелин. Установено е, че те изолират кожата от околната среда, възпрепятстват изпарението на водата, в резултат на което кожата набъбва, удебелява се, напряга се и понякога се напуква.
Кожата на ръцете също е изложена на директното въздействие на климатичните фактори. Тя е уязвима, тъй като е изключително бедна на мастни жлези. Поради това при минусови температури ръцете бързо загрубяват. При ставите на пръстите и около ноктите кожата може да се напука. Ръкавиците наистина я предпазват добре, но е важно и през деня да бъде намазвана с крем, а след всяко измиване ръцете трябва да се омазняват отново. Много кремове на природната козметика съдържат противовъзпалителни растителни есенции, например масло от чаено дърво, хибискус и др. Ако кожата е силно загрубяла, се прибягва до така наречената оклузивна процедура – преди лягане ръцете се намазват дебело с крем и се поставят памучни ръкавици, за да може той добре да попие през нощта.
Краката, особено през зимата, обикновено са закрити, но това съвсем не означава, че за кожата им са създадени комфортни условия. Напротив – тежките и плътно затворени зимни обувки и ботуши силно я запарват и тя не може да диша нормално. Освен това притискането води до образуване на мазоли, а нерядко затруднява и кръвообращението, поради което храненето на кожата се влошава. Ето защо през зимата тя също става груба, напукана, лесно раздразнима и склонна към възпаление. Зимната разходка трябва да бъде последвана от стимулираща кръвообращението баня, добро подсушаване и намазване с подходящ крем, съдържащ алантоин, глицерин и пантенол. Алантоинът и глицеринът подобряват хидратацията и водят до изглаждане на загрубелия рогов слой, а пантенолът облекчава и успокоява раздразнената кожа.
Не бива да се подценяват и грижите за косата. Използването на шапка през зимата добре защитава косата, но дори и мекият вълнен плат огрубява нейната структура. Косата губи блясъка си, става чуплива и крехка. Кожата на главата често реагира на условията в затоплените помещения. Тя започва да сърби и да се лющи по-бързо от обичайното. Сега косата и кожата на главата се нуждаят от хидратация и конкретни грижи. Препоръчват се шампоани, несъдържащи синтетични консерванти, оцветители, ароматизатори и дразнещи повърхностноактивни вещества. Те не се разпенват така силно, но имат добро измиващо действие, при това без да дразнят косата и кожата на главата. При шампоани против пърхот производителите на природна козметика залагат на активни вещества от върба, бреза, чаено дърво, росопас и др. Те възстановяват естественото равновесие на кожата на главата. Често през зимата се наблюдава и електростатично натоварване на косата. В случая помагат редовни процедури, които внасят влага в косъма и заздравяват начупените косми. Това се постига и без получени по химичен начин вещества, като например с гел от алое вера, масло от пшеничени зародиши и растителни восъци.
Специално внимание през зимата заслужава и въпросът за слънцезащитата. Тя е задължителна за тези, които са на ваканция в планината или карат ски, и за туристите, които в рамките на 1-2 почивни дни искат да се разходят до някоя хижа и да се насладят на зимните прелести – кристално-звънтящия студ, синьото небе и хрупкавия сняг. Опитните планинари обаче добре знаят, че през зимата слънчевите изгаряния не са рядкост и при това понякога са доста по-тежки от летните. Ето някои от основните причини:
- Колкото по-високо над морското равнище се намира планинският курорт, толкова директно попадащите върху кожата UV лъчи са по-опасни поради намаленото разстояние до слънцето (учените са изчислили, че на всеки 300 m покачване над морското равнище интензитетът на слънцегреенето се увеличава с 5%);
- Кожата е подложена не само на директно, но и на индиректно облъчване поради високия коефициент на отражение на снежната покривка (най-силна отразяваща способност има пресният сняг – 85%);
- Понижена устойчивост на кожата, характерна за сезона;
- Липсата на психическа нагласа и готовност за употреба на слънцезащитни препарати;
-Липса на слънчеви очила или използване на неподходящи такива, в резултат на което могат да настъпят поражения на зрението.
Особено внимателни трябва да бъдат боледуващите от т.нар. фотозависими дерматози – лупус еритематодес, розацея, различни форми на порфирия, рецидивиращ херпес симплекс на откритите части на тялото, особено на лицето и най-вече на устните, слънчева алергия и др. Ако се налага приемането на някакви лекарства, редно е предварително да се направи консултация с лекар, за да не се допусне употребата на медикамент, принадлежащ към групата на фотосенсибилизаторите.
Специално внимание трябва да се обърне и на децата – по-уязвими към слънчевите лъчи. Ето защо те се нуждаят от фотопротектори с по-висок слънцезащитен фактор.
При написването на статията са използвани голям брой български и чуждестранни литературни източници.
източник: www.aloebulgaria.com
