Скритата действителност на Луната

Статии - Скрития космос

Написано от Издателство Паралелна Реалност

Неделя, 22 Май 2011 16:31

Има цивилизация от човешки същества, които живеят на Луната. Това е най-голямата и най-добре пазена тайна на Земята. Близката страна на Луната, това е страната, която гледа към Земята, изглежда пуста и необитаема. Далечната страна (тъмната страна) на Луната, която има атмосфера с въздух за дишане, също така има реки, езера, планини покрити със сняг и живот, такъв, какъвто го познаваме тук на Земята. Повечето от погрешните схващания на човечеството за Луната са ни били внимателно и системно задавани в продължение на хиляди години. Хората обикновено смятат, че Луната има една шеста от гравитацията на Земята, защото им е казано, че плътността на Луната е 3.3 gr/cm3 и че плътността на Земята е 5.5 gr/cm3. Това изчисление е направено на базата на тези плътности и радиуса на Луната и Земята. Fg = G x m1m2/r2 Предположението, че плътността на Луната е 3.3 gr/cm3 се основава на: 1. Земната плътност е 5.5 gr/cm3 и гравитацията на Луната е една шеста от тази на Земята. 2. Наблюдения на астероиди и земните полярни оси. 3. Ъглов момент. 4. Почвени проби от Луната. 5. Трети Закон на Кеплер. 6. Измервания на шокови вълни. Всъщност, ние нямаме идея каква е плътността на Луната, ние само предполагаме, че плътността е 3.3 gr/cm3, защото това е единственото обяснение видимо за нас в този момент. Изглежда логично. Точно както нямаме представа каква е плътността на Земята. Ние правим предположения, че е 5.5 gr/cm3 и казваме „Ами тя трябва да бъде 5.5 gr/cm3, тъй като лунната е 3.3 gr/cm3 и лунната гравитация е една шеста от тази на Земята, така че няма друг вариант.“ О да, и експеримента на Кавендиш с 2 твърди сфери метал. Този експеримент определя гравитационната константа в гравитационното уравнение на Нютон, което след това се използва за определяне на масата на Земята. И разбира се, те съставиха хипотеза за вътрешно и външно желязно ядро на Земята, за да измислят плътността, за която им лисват доказателства. Така че всъщност ние не знаем реално каква е земната плътност. Има 5 основни теории за съществуването на Луната в орбита около Земята и те са: 1. Прихваната от независима орбита. 2. Формирана като двойна планета. 3. Отделила се е от бързо въртящата се Земя. 4. Разпадането на навлизащи прото-планети. 5. Удар на Земята с планета с размерите на Марс. Има и друга теория, която не е общоприета, но е доста по-вероятна и тя е, че Луната е била поставена в орбита около Земята от цивилизация много по-напреднала от нашата. Нашата Луна е в ротационен ключ (синхронно въртене) около нашата Земя. Това означава, че само едната страна или едното полукълбо на Луната, което наричаме „близката страна“, е насочено към Земята. А съвременното напълно грешно и фалшиво обяснение от традиционната наука за „заключеното въртене“ е фантастичната сила наречена „гравитационно заключване“, която е накарала Луната, какъвто и да е произходът й, да влезе в това „заключено въртене“. „Гравитационното заключване“ беше предложено преди няколко години, за да обясни лунното ротационно заключване. Фактически, по мое мнение, „гравитационното заключване“ няма научна обоснованост и тези, които го защитават измислят теория за обяснение на необяснимото. Което напълно характеризира с какво традиционната наука се занимава по принцип. Научната общност твърди, че почти всички луни и сателити на планетите от слънчевата система са „гравитационно заключени“ с техните планети-майки. По мое мнение това не е факт. Един от най-древните спомени на човечеството е този, че е имало време, преди хиляди години, когато е нямало Луна на небето. Емануел Великовски писал, че Демокрит и Анаксагор мислели, че е имало време, когато Земята е нямала Луна. Аристотел писал, че Аркадия в Гърция, преди да бъде заселена от елините, била заселена от пеласгите и това местно население обитавало тамошната земя „преди да има Луна в небето над Земята“; по тази причина те се наричат „проселенес“ (означава „преди да има Луна“). Аполоний Родоски споменава времето „преди всички кълба да бъдат на небето, преди расата на Данай и Девкалион да възникне, били само Аркадианците, за които се казва, че са живели в планините и са се хранели с жълъди, преди да има Луна.“ И така има няколко теории за това как Луната е възникнала. Моята е: тя е гигантски космически кораб, който е теглен от слънчева система в слънчева система с основна мисия да помогне за напредъка на по-малко напреднали цивилизации, прекарвайки хиляди и хиляди години в тайни манипулации и стимулации, докато тази по-малко напреднала цивилизация не продължи самостоятелно, а след това се премества в друга слънчева система (това е позицията на автора на статията, а не нашата, която е коренно противоположна по характер – Издателство „Паралелна Реалност“). Каквото и да решите за това какво точно представлява Луната или от къде е дошла и как е застанала в ротационно заключена орбита, пак остават много странни факти, които не са лесно обясними. Един от тях е че размерът й, когато се погледне от Земята, е идентичен с видимия размер на Слънцето. Айзък Азимов казва: „Няма астрономическа причина заради която Луната и Слънцето да пасват толкова добре. Това е пълно съвпадение и само Земята сред всички други планети е благословена по този начин.“ Лунните камъни са датирани на 5.3 милиарда години, приблизително 700 милиона години по-стари от Земята. Съставът на Луната трябва да отговаря на нормалните планети с по-тежки елементи в ядрото и по-леки елементи на повърхността. На Луната обаче, елементи като титан са открити на повърхността в голямо количество. Друга странност е, че жените в детеродна възраст са в менструация веднъж на пълен цикъл на Луната (27.3 дена). Много учени и астрономи в историята са предложили и/или вярвали, че на Луната има въздух за дишане, и че има цивилизация вероятно от човешки същества, които живеят на далечната страна. През 1950 г. имало няколко мъже, пренебрежително наречени „контактьори“, които твърдели, че са били заведени на Луната в летящи чинии. Били им показани прекрасни градове с огромни сгради, много странни структури и конструкции; реки, езера, ливади и гори заедно с фантастична гледка, много наподобяваща Земята. Двама от тези „контактьори“ са Джордж Адамски и Хауърд Менгер, които, без знанието на широката общественост стават тайни съветници на Пентагона. Хауърд Менгер твърди, че се е возил на влак, който бил „странно превозно средство, което няма колела и лежи окачено на около един фут над медна магистрала, която минава зигзагообразно през терена и се губи от погледа.“ Той допълва: „Ние се качихме на влака и скоро се плъзгахме безшумно над магистралата. Докато пътувахме можехме да гледаме навсякъде около и над нас...“ Хауърд продължава да описва терена: „Части от терена, един участък на Луната в близост до така наречената „тъмна страна“ ми напомни за Флагстаф, Аризона, докато други пустинни части ме караха да мисля за Невада. Огромни скали и планини караха нашите собствени да изглеждат като хълмове. Една определена пустиня ме накара да си мисля за „Долината на огъня“ в Невада. Там спряхме достатъчно дълго, така че нашия екскурзовод отвори вратата и ни позволи да си изкараме ръцете и главата навън за кратко; толкова можеше да понесе човек, защото навън беше ужасно горещо, като от доменни пещи. Бях сигурен, че никой не може да живее отвън много дълго и се радвам, че той затвори вратата.“ В края на 4-ри дневната си обиколка на Луната, Менгер е бил на вечеря при своите домакини, заедно с много други от Земята, които също били на обиколката. (Изображение от архива на BBC News) Рисунка от 1895 г. на златна мина в Операция на Луната от Константин Циолковски „Dreams of the Earth and Sky“ (1895) Каквато и да е истината, със сигурност има фотографски доказателства от руския Zond, Lunar Orbiter и снимки от мисията Аполо, които ясно показват, сгради, минни дейности и минно оборудване, заводи, куполи, кранове и в един случай, в кратера Аристарх можем да видим това, което изглежда е огромна 40-ина км. в диаметър, шестоъгълна, куполообразна структура, излъчваща или обградена от странно синьо сияние. Тази синя светлина е описана от един ядрен физик като „ефекта Черенков“, който е в резултат на радиация влизаща в контакт с молекулите на въздуха. Съвременната наука твърди, че Луната е безвъздушна – въпреки че има атмосфера, тя е толкова малко, че на практика е вакуум. Те подкрепят това твърдение с формула. Луната има една шеста от гравитацията на Земята и освен това твърдят, че никакъв въздух за дишане не може да бъде държан с толкова малко гравитация. Те също сочат филмите на астронавтите от Аполо и как те подскачат по лунния пейзаж в предполагаемата една шеста гравитация. Ако изтъкнеш факта, че тези подскоци са едва 30 см. във височина, 45 см. инча най-много, те ти казват, че астронавтите са носели много тежки скафандри и оборудване и е било опасно да се възползват от малката гравитация за да скачат по-високо. Ако се изкаже предположение за атмосфера ставаща за дишане, традиционната наука контрира това твърдение с факта, че няма затъмнение на звездите минаващи зад Луната, което доказва, казват те, липсата на атмосфера. Ако вие изкажете предположение, че атмосферата може да бъде много, много чиста, без прах и други частици и височината на атмосферата може да не е достатъчно голяма, за да видите всъщност затъмнение, те го отхвърлят с: „Ами всички научни данни от всички лунни сонди и астронавтите от Аполо?“ И в това е въпросът за това дали има или не повече от една шеста гравитация и/или атмосфера, която може да се диша на Луната: Кой е прав? Контактьорите, които казват, че има цивилизация на Луната, с гравитация и атмосфера, която може да се диша или традиционната наука, с всичките си сонди за милиарди долари и показанията на астронавтите от Аполо, които твърдят, че са били там? Един от тези астронавти, Бъз Олдрин имаше да каже това за чувството да си на Луната: „За Бога не знам, просто не знам. Измъчван съм от този въпрос от деня в който напуснах Луната.“ Едгър Мичъл имаше да каже това: „Някак си не мога да съживя чувствата, които имах докато бях там, въпреки че мога да си спомня мислите и действията си“. И Нийл Армстронг няма какво да каже за това, че е първият човек на Луната. На 25-ата годишнина от кацането на Луната на Аполо 11, той каза: „(там са) откритията са на разположение за тези, които могат да премахнат един от защитните слоеве на истината. Има места където да отидеш отвъд вярата.“ Още един пъзел в мистерията за Луната е така наречената „неутрална точка“. Неутралната точка е тази точка в космоса, между Земята и Луната където притеглянето от земната гравитация е равно на притеглянето от лунната – оттук и „неутрална точка“. Традиционната наука, допреди няколко години твърдеше, че неутралната точка е на 40 000 км. от Луната и според закона на Буйо/Нютон за обратната пропорционалност, който гласи: „Всяка физическа величина или сила е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между нея и източника, специално, гравитационното привличане между два масивни обекта, освен че е право пропорционално на произведението на техните маси, е обратно пропорционално на квадрата на разстоянието между тях.“ Гравитацията на Луната при това положение би била 1/6 от земната. Но има няколко проблема с числото 40 000 (км.). „На 70 000 км. от Луната, лунната гравитация упражняваше сила равна гравитацията на Земята на 321 800 км. разстояние“ – Вернер фон Браун (списание Time, 25 юли, 1969 г.). Това е от книгата на Евгений Сърнан „The Last Man On The Moon“ написана заедно с Дон Дейвис: (Наближавайки Луната) „Беше неделя, 9 декември и ние бяхме в здравия захват на Луната само на около 60 000 км. и се приближавахме с всеки момент.“ Това е от книгата на Майкъл Колинс, „Carrying the Fire An Astronaut's Journeys“: (На връщане от Луната) „Хюстън докладва в момента в който напуснахме сферата на влияние на Луната. Това означава, че въпреки факта, че сме само на 63 000 км. от Луната и все още на 280 000 км. от Земята, земното претегляне е взело надмощие и математическото уравнение сега отчита факта.“ Реджиналд Търнхил, „The Moonlandings“: (Наближавайки Луната) „Скоро след това беше постигнат нов етап от космическия полет. Като топка подхвърлена нагоре, космическия апарат се е забавял постепенно, докато неговата скорост не паднала до 4 383 км/ч. и неговата позиция била 326 345 км. от Земята и 62 590 км. от Луната. За първи път, човек достига точката, където влиянието на гравитацията на Земята е по-малко от това на друго небесно тяло. Сега влиянието на лунната гравитацията беше по-голямо и скоростта на кораба започна да се увеличава отново, докато той падаше към Луната.“ Реджиналд Търнхил „The Moonlandings“: „Без значение колко напълно противоположни теории относно „сферите на влияние“ на Земята, Луната и Слънцето прибавите в общия куп, си остава факта, че в даден момент космическият апарат Аполо напуска доминантното притегляне на гравитацията на Земята и попада под това на Луната или на връщане напуска доминантното притегляне на Луната и попада под това на Земята. Тази точка е неутралната точка и се намира на приблизително 69 983 км.“ И тази точка, използвайки закона на Буйо/Нютон за обратна пропорционалност, с който се изчислява „относителното“ притегляне на Земята към това на Луната, използвайки Земята като „1“, е 0.64 за Луната. Това означава, че относителната гравитация на Луната е 0.64 от тази на Земята. Това е почти 2/3 от земната гравитация. Сега можете да говорите пеете, танцувате, играете на карти, стоите на главата си и декларирате глупости като тази: „Концепцията за „Сферата на влияние“ беше математически най-практична. Това е втория подход. И реално, е единствената „автентична“ дефиниция, която може да покаже с изчисления неутралната точка на Земята и Слънцето в двете посоки, защото „класическия“ (тоест, преди космическата ера) метод дава неутрална точка по-БЛИЗО до Земята от лунната орбита – контра-интуитивно и обратно на няколкото милиарда години лоялно обикаляне на Луната около Земята.“ – Джим Оберг Както кажете, но лунната гравитация е поне 64% от земната. Фон Браун ни дава 70 000 км.; Колинс ни дава „здраво държи само до 61 000 км. нагоре“; Сърнан ни дава „60 000 км. от Луната“; Търнхил ни дава „62 590 км. от Луната“. Не може да стане по-ясно от това. Нека погледнем възможността, колкото и странна да изглежда и предложим, че някоя невероятно напреднала цивилизация иска да наблюдава Земята и дава начало на човечеството, зората на цивилизацията на Земята. Нека предположим, че са построили гигантски космически кораб във формата на Луната. Те са го проектирали така, че човечеството да няма представа, че е наблюдавано, обгрижвано и му се помага. Космическият кораб Луна има на едното полукълбо атмосфера, нормална гравитация, езера, планини, реки, поляни, гори и градове, в които живеят собствениците и провеждат техните наблюдения на Земята. На другото полукълбо е мрачна, пуста, на пръв поглед пустееща земя, лишено от живот, с десетки кратери, огромни хълмове от неизвестни материали и много планини. Те поставили кораба Луна в орбита около Земята, така че развиващата се цивилизация (ние) вижда само мрачната и пуста страна. Те поставят кораба в орбита на такова разстояние, че поне замалко, човечеството в своето безкрайно невежество ще заключи: не може да има гравитация; не може да има атмосфера; заключение? Няма никой вкъщи. Мистериозните „наблюдатели“ с технология напреднала със стотици хиляди години, са успели да създадат гравитация, която е нормална на тяхната страна и по-малка на страната видима от Земята. Може да са успели да осъществят това постижение с поставянето на гравитационния генератор „Б“ вътре в Луната малко по-далеко от земята отколкото от геометричния център. Гравитационния генератор „Б“ ще предизвика нормална 1 „g.“ гравитация на далечната страна и 0.64 „G“ на близката. Синият кръг представя гравитационното поле на генератора, което е преместено с 59 километра от повърхността, отколкото геометричния център на Луната. Една от мистериите на Луната са нейните „маскони“. Масконите са масивни концентрации на гравитация, които влияят на орбитата на космическите кораби, които прелитат над тях. Познатите маскони на близката страна са Имбриум, Серенитас, Крисиум, Нектарис и Хуморум. Ето как са разположени на космическия кораб Луна: След като космическият кораб Луна не е наистина „луна“ съставена от пръст, камъни и желязно ядро, той не може да поддържа отдалечеността си от Земята чрез нормално гравитационно привличане (защото не е достатъчно плътен) и трябва да поддържа разстоянието от Земята с нещо друго, освен гравитационен генератор „Б“. За да поддържа разстоянието, космическия кораб Луна може да използва гравитационен вълнови генератор „А“, който всъщност не е „генератор“ в този смисъл, а е машина, която може да увеличава гравитационните вълни, които могат да упражнят голяма притегателна сила. Толкова силни всъщност, че могат да държат кораба Луна в орбита около Земята, като използва гравитационни вълни „А“, които дърпат Луната към Земята или всъщност дърпат Земята към Луната. Гравитационната вълна „А“ има огромни гравитационни усилватели, от които се излъчват усилените гравитационни вълни. Тези вълни могат да се излъчват от няколко от лунните маскони. Може би тези гравитационни вълни (лъчове) карат орбиталните пътища на космическите апарати да бъдат в безпорядък. Също така може да е възможно да „яздиш“ един от тези лъчи от Земята до Луната. Още една мистерия относно кораба Луна е „либрацията“. Либрацията е „потреперване“ на кораба Луна и традиционната наука предполага, че това колебание е предизвикано от „гравитационното заключване“. „Гравитационното заключване“ е безсмислена теория за обяснението на неизвестни сили, като „гравитони“, които да отговарят за гравитацията (което са пълни глупости). Може би лунната либрация или потреперване е предизвикано от въртенето на Луната около гравитационния генератор „Б“, който се намира по-далече (от повърхността) отколкото геометричния център на Луната. Любопитно е да се отбележи, че един цикъл на либрация е равен на един период на завъртане на космическия кораб Луна. През 1856 г., Петер Андреас Хансен, много уважаван датски математик и астроном, предложил на Кралското астрономическо общество, че Луната не е сферична, а е елипсовидна, с по-дългата си ос насочена към Земята. На база на това много малко несъответствие между наблюдаваната позиция на Луната и предсказаната й позиция от изчисленията, той съставил хипотеза, че гравитационния център на Луната не е в геометричния й център, а всъщност се намира с 59 километра по-далеч от повърхността й. Неговата теория била, че полукълбото обърнато към Земята ще бъде издигнато над средната височина на лунната повърхност и ще бъде без атмосфера, защото атмосферата ще търси по-ниска надморска височина. Но предложил, че противоположното полукълбо, полукълбото с по-малка надморска височина, може да има атмосфера и не е невъзможно да съществуват растения и живи същества. Ако само едното полукълбо има атмосфера, това може да обясни защо няма звезди, които да са затъмнени – основанието на което съвременната наука отхвърля лунната атмосфера. Хансеновата хипотеза била широко приета до 1870 г. когато Саймон Нюкомб дошъл в Европа от САЩ и осмял теорията не с факти, а с изявление, че работата на Хансен била „чиста спекулация, неподкрепена от аналози, правдоподобност и наблюдения.“ Подкрепата за теорията на Хансен започнала да се разпада и в следващите няколко години била напълно забравена. В края на краищата, Саймон Нюкомб бил човек с голяма тежест; той бил американски Военноморски адмирал и Директор на американската военноморска обсерватория във Вашингтон. Не е ясно, от докладите, които имаме днес, кои изчисления са накарали Хансен да вярва, че центъра на гравитацията на Луната е на 59 километра по-далеко от повърхността й, но може би неговите изчисления на либрацията са били включени. Каквито и да са били неговите изчисления той заключил, че далечната страна може да има атмосфера и че „не е невъзможно там да има съществуваща растителност и животни.“ На всички нас ни е казвано, откакто сме достатъчно големи да слушаме, че Луната е пуста, безвъздушна, безцветна пустош. Американското правителство дори изхарчи 20 милиарди долара за програмите Аполо, за да ни накара и ние да повярваме. Те ни показаха филми на астронавтите, носещи лунни костюми, подскачащи в 1/6 гравитация от земната. Веднъж говорих с бивш психолог от НАСА, който каза, че неговата работа била да работи с астронавтите от Аполо след техния полет до Луната, за да им помогне да се справят с факта, че не могат да кажат публично какво са видели. Той каза, че те говорели за огромни „конструкции“. Значи НАСА ни е лъгала 50 години за това което знаят за Луната. Защо? Защо наистина? Независимо от причината, Луната е със сигурност много по-различна от това, което ни е казано, независимо от това дали е с по-голяма или по-малка гравитация, или атмосфера ставаща за дишане. Моето мнение е, че Луната е интересно място имащо почти всичко, което имаме тук на Земята; гравитация равна на нашата; въздух за дишане; цивилизация много по-напреднала от нашата; гори, езера, поляни, реки, много високи покрити със сняг планини, красива и вдъхновяваща природа, градове, мостове, магистрали, огромни структури за чиято цел можем само да гадаем. Март, 2008 г. Джон Лиър Превод: Saipar Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“

Guano Apes - Big in Japan

Song from the near past!!! I'm loving it !!!

:))))))))

It is special for my boyfriend Petar Kolev ...

I love you chokoooooo

:*:*:*:*:*

Rihanna - What's My Name? ft. Drake

Любов и изневяра - могат ли да съществуват ръка за ръка?

Историята накратко ...

Говорим за мъж, който е свикнал на доста охолен и разпуснат живот?
Бил е с много жени, а като казвам много имам предвид стотици :) Хех ... един съвременен Дон Жуан :):):)
Нашият Дон Жуан от няколко години живее с доста по-младо момиче и твърди , показва и парадира по всякакъв начин и пред всички, че изключително много държи на своята любима !
Браво , това е повече от похвално !!!  Всеки нормален човек би погледнал с одобрителна усмивка над този развой на нещата , но...
Въпреки, че хората които го познават са убедени в истинността на чувствата му към неговата милейди , също така множество пъти са били свидетели на изневерите, които са факт почти при всеки един удобен случай!!!
ОК, но не разбирам?
Обича я - добре,
не издържа без нея - добре,
прави го истински щастлив - пак добре,
по-голямата част от времето си прекарват заедно -добре,
но...
защо при всеки един удобен случай гледа как да се вмъкне в нечие друго легло?
Какво означава това, че дадения човек е твърде разкрепостен?
Може би да!? А защо след като обича човекът до себе си и знае, че с подобни постъпки ще разбие сърцето му, а и в обратният случай ако тя постъпи по такъв начин с него сърцето му ще бъде разбито той продължава да се държи по този начин?
Защо ?
Логичен отговор нямам?

Giannis Plutarhos - An Ftais Esy

Giannis Ploutarxos - Stin poli akrogialia

Студентски коктейл - 1,2,3

Начин на приготвяне:

В една голяма купа сипвате -
една чаша ракия най-много две-три;




една чаша уиски най-много две-три;
една чаша водка най-много две-три;
една халба бира най-много две-три!!!



Разбърква се добре !!! Пиете го !!!


Решавате да си тръгнете, но...
Правите крачка най-много две-три !!!

Сексът удължава живота и укрепва здравето

При мъжете на възраст между 40 и 55 години, правещи секс 3 пъти седмично или по-често, вероятността от инфаркт и инсулт е два пъти по-малка, твърдят изследователи от Кралския университет в Белфаст, Ирландия (Queen's University of Belfast).

Освен че укрепва сърцето, според ирландските учени сексът намалява и рискът от диабет, защото след оргазъм и при мъжете, и при жените всички жлези с вътрешна секреция, в това число и подстомашната, са в тонус - повишава се изработването на инсулин и се стимулира обмяната на въглехидрати. Ето защо ендокринолозите смятат, че редовните занимания с любов са отлична профилактика на диабета от втори тип.

Любовната игра и нейният енергичен завършек изискват работата на десетки мускули, някои от които остават ненатоварени дори при спортни занимания. Сърцето по-активно раздвижва кръвта и тя се насочва към съдовете с голяма сила. Поради това не само се разтварят най-малките капиляри, но даже могат да прорастнат нови, твърдят учените от ирландския университет.

Немският психоендокринолог Валтер Ридингер въз основа на научни опити пък е доказал, че по време на любовната игра организмът “превключва” от психотравмираща ситуация на щастлива вълна, като причината за това е изхвърлянето в кръвта на нашия природен антидепресант - “хормона на радостта” (окситоцин) и намаляването на хормона на стреса - кортизол.

Непосредствено преди самия оргазъм се увеличава образуването на ендорфини, които оказват успокояващ ефект при всякакъв вид болка (от главоболие до болки при артрит или мигрена). При жените сексът стимулира и изработването от яйчниците на женския полов хормон естроген.


Изследване, проведено в университета в Пенсилвания (University of Pennsylvania), показва, че хората, занимаващи се със секс един или два пъти седмично имат количество антитела (имуноглобулин) три пъти по-голямо от тези, които не се занимават със секс. Тези антитела укрепват имунната система и възпрепятстват развитието на инфекциозни заболявания.

Мъжкият полов хормон-(тестостеронът) увеличава образуването на белтъчини в организма, тяхната обмяна се ускорява, което води до по-бързо протичане на жизнения цикъл, т.е. организмът старее по-бързо. При продължително въздържание този хормон се натрупва в организма. Тъй като пълноценният полов акт завършва с разтоварване и намаляване на нивото на тестостерон в кръвта, вредата от излишните мъжки хормони съответно става по-малка, пише zdrave.bg.

Dormeo

Dormeo

Една зашеметяваща песен от близкото минало :)

Beyonce - Sweet Dreams + Translate to Bulgarian (HQ)

Врабчетата - Бански на лалета - детски песнички

Червената шапчица - детски песнички

Суха кожа през зимата - грижа за кожата

През зимата започват трудни дни за нашата кожа. Основните фактори, чието неблагоприятно влияние най-тежко се отразява върху нея, са студеният и сух въздух, често острият вятър, топлината в помещенията, засиленият прием на медикаменти (поради традиционно зачестяващите през този сезон настинки, вирусни и бактериални заболявания – грип, бронхопневмонии и др.), стресът, използването на неадекватни козметични средства, включително и подценяването на слънцезащитата и т.н. Специално внимание заслужава и по-силно замърсеният въздух. Климатът в нашите географски ширини благоприятства инверсиите, т.е. формирането в котловинните области на зони с понижено атмосферно налягане, които не могат да се преместват. Така се създават условия както за образуването на трудно разсейващи се мъгли, така и за натрупване на отработените автомобилни газове и производствени димообразни замърсители, известни като смог, които са богати на силно токсични и дори канцерогенни субстанции.
Очевидно е, че в условията на подобна поливалентна агресия по отношение на кожата, грижите за нейната защита и поддържането й в добро състояние трябва да бъдат не само системни, но и комплексни. За целта е необходимо да се запознаем по-подробно с механизмите на действие на отделните вредни фактори, както и с възможностите за тяхното неутрализиране.
Един от първите ефекти, които студът упражнява върху кожата, е свиването на кръвоносните й съдове. Видимата й реакция се изразява в бързо побледняване, но същността на проблема се състои във факта, че е затруднено снабдяването й с кръв. Това води до забавено доставяне по кръвен път на хранителни и градивни вещества, а оттам и до намаляване на скоростта на възстановителните процеси в нея. Освен това трябва да се има предвид, че колкото по-студен е въздухът навън, толкова е и по-сух. Ето защо, спокойно може да се каже, че “студът изсмуква влагата от кожата”. Този ефект се засилва както от вятъра, така и от зимното слънце. Установено е, че при температура на въздуха около –2оС и скорост на вятъра 20 км/час, температурата на кожата е –4оС. Ниските температури се отразяват и на секреторната дейност на мастните жлези, които още при 8оС преустановяват функциите си. Поради това образуваният от тях себум е в крайно недостатъчно количество. Като прибавим към това, че студът потиска и потоотделянето, става пределно ясно защо защитният водно-липиден слой на кожата, покриващ епидермиса, не е вече в състояние да осигурява надеждна защита чрез ефективна бариерна функция. Създадените условия благоприятстват размножаването на различните болестотворни микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички и др.), които атакуват кожата и често предизвикват възпалителни процеси в нея. Улеснено е и проникването на алергените, което може да доведе до развитието и на студова алергия (тогава чрез специално изследване се откриват т.нар. криоглобулини).
Вече стана дума, че засиленото отопляване на помещенията през зимния сезон също създава проблеми на кожата, тъй като сухият и топъл въздух в тях допълнително я изсушава. За това допринася и рефлекторното разширяване на кръвоносните съдове при влизане от студено в топло помещение, когато лицето видимо “пламва”, носът и бузите се зачервяват. В такива случаи нерядко и носът започва да “тече”, а загубата на влага се усеща особено силно от лигавиците.
Най-силно през зимата страда сухата кожа, при която по начало е нарушена еластичността. В резултат на това в роговия слой се образуват малки пукнатинки, което допълнително компрометира защитната функция. Друго, което е характерно за сухата кожа е, че тя твърде лесно губи вода и бързо може да изпадне в тежка дехидратация. Поради това грижите за нея трябва да бъдат не само редовни, но и интензивни:

1. Почистването се извършва с меки, несъдържащи алкалии препарати. Те се използват в минимални количества, а отмиването им става много внимателно. Водата за лице не бива да съдържа алкохол, за да не провокира допълнително дехидратация на кожата. Препоръчва се прилагането на почистващо мляко с влагозадържащи фактори и води за лице, в които има пантенол и успокояващи кожата съставки като азулен, розова вода или лайка.

2. Трябва да се знае, че геловете за баня и сапунът изсушават кожата. Същото се отнася по принцип и за препаратите, които лесно се разпенват – нека ги оставим за лятото! За предпочитане е при къпане да се използват продукти, притежаващи омазняващи свойства. Вредно е и да се прекалява с търкането и жуленето на кожата с цел по-добро почистване, защото се разрушава защитният й слой. С кърпата също не бива да се търка, а само да се попива водата.

3. Чувствителната кожа има нужда от редовно овлажняване, но целта на прилагането на хидратиращите препарати не е само доставяне на влага, но и предотвратяването на прекомерната й загуба. Задържането на вода в роговия слой се постига чрез:
Нанасяне на водонепропусклив слой. Понастоящем най-препоръчваните за целта козметични продукти са тези, които съдържат различни масла – от жожоба, бадеми и алое . Намиращите се в алое вера сапунини имат противовъзпалителни функции. Освен това алое вера регулира и функцията на мастните жлези и се подпомага регенерацията на кожата, подпомага я да произведе собствен колаген и еластин. Добрите си качества в това отношение е доказало и маслото от авокадо. Препарати, които го съдържат, проникват особено добре в роговия слой. Благодарение на него сухата и застаряваща кожа може да поеме повече влага и така да подобри външния си вид.
Задържане на водата става с помощта на свързващи я вещества. Такива са например уреята, хиалуроновата киселина, глицеринът, колагенът и други, които се включват в състава на почти всички козметични продукти.

4.Използването на козметичните кремове през зимата се извършва като сутрин се нанася богат на съставки нощен крем (емулсия вода в масло), а през нощта се слага лек дневен хидратиращ крем (емулсия масло във вода). Продуктите за поддържане на кожата през деня също трябва да се подбират с по-богато съдържание на мазнини (повече от 20%), като се отчита типът на кожата. Кремовете на база масло във вода попиват бързо, не правят кожата лъскава, а благодарение на съдържанието на масло се предотвратява дехидратацията.

5. Вместо гел за очи може да се използва крем за очи. Благодарение на по-високото съдържание на мазнини в кремовете нежните кожни участъци около очите се защитават по-добре. Кремът са нанася внимателно сутрин и вечер с потупващи движения.

6. Препоръчва се веднъж седмично да се прави крем-маска на лицето и шията. Тя изглажда бръчките, хидратира и успокоява.

7. Веднъж седмично е препоръчително да се прави парна баня за освобождаване от вредните вещества.

8. Ако кожата на лицето лесно се зачервява, да не се прилага механичен пилинг. Отстраняването на най-горните слоеве ще направи кожата още по-чувствителна и податлива на дехидратация.

9. Поради сухия въздух в помещенията и работата пред компютъра много хора се оплакват от раздразнени очи. Помощ в това отношение предлага  Алое активатор - по една капка няколко пъти на ден в очите, бързо ги успокоява. Ако очите са подпухнали, може да се използва овлажняваща маска или гел за очи.
За да се ограничи дехидратиращото въздействие на топлия и сух въздух в затворените помещения, е необходимо да се вземат мерки за овлажняването му. Както за кожата, така и за цялостното ни здравословно състояние, оптималната влажност на въздуха е от 40 до 60%. Тя може да се постигне с помощта на допълнителни средства, от които най-лесно приложими са:
Напълнените с вода съдове, закачени или поставени върху нагревателните тела. Те обаче трябва да се почистват редовно, тъй като са идеална хранителна среда за бактерии.

Стайните цветя – също идеално средство за овлажняване на въздуха. Те правят помещенията по-уютни и филтрират въздуха от редица отровни вещества.
Електрическите овлажнители на въздуха като например ултразвуковите разпръскващи устройства, изпарителите и т.н. Подобно на напълнените с вода съдове, тези устройства са потенциално опасни за разпръскване и на бактерии.
Всички тези мерки са по-ефективни, ако помещенията се затоплят само толкова, колкото е необходимо. При наличие на подово отопление трябва да се има предвид, че то представлява истинска опасност за хората с разширени вени на краката.
За състоянието на кожата от голямо значение са и хранителните навици – колкото по-разнообразна е храната и колкото повече витамини и микроелементи съдържа тя, толкова по-комфортно се чувства кожата. За нормалното й хидратиране се препоръчва консумацията на не по-малко от 2-3 литра вода дневно и ограничаване консумацията на кафе и газирани напитки.
Специално внимание трябва да се обърне на определени кожни участъци, които могат да бъдат изложени в много по-голяма степен на неблагоприятното влияние на зимните климатични условия.

На първо място тук трябва да споменем кожата на лицето. При спортуване на открито, особено при спускане със ски, тя е в истинска опасност. Поради скоростта температурата на лицето спада до –50 оС. Носът, ушите и брадичката могат бързо да измръзнат. Към това се добавя и силното UV лъчение в планините. Затова тези части на тялото трябва да получат специална допълнителна порция от богат на мазнини крем или масло. Този защитен слой спокойно може да се нанесе върху слънцезащитния крем и през деня трябва да се обновява многократно.
Сухите и напукани устни също са класически зимен проблем. Той се дължи на специфичното им устройство – много тънък рогов слой и липса на мастни жлези, които да доставят на кожата мазнини. Това обикновено не създава проблеми, тъй като тя сама регулира съдържанието на влага и липиди. При по-особени климатични условия обаче като силно слънцегреене или студ, устните се нуждаят от допълнителна защита. Затова през зимата в чантата си за всеки случай трябва да имате липс, разработен на базата на растителни масла и мазнини и съдържащ защитен фактор. Днес не се препоръчва третирането на устните със средства, съдържащи парафини и вазелин. Установено е, че те изолират кожата от околната среда, възпрепятстват изпарението на водата, в резултат на което кожата набъбва, удебелява се, напряга се и понякога се напуква.

Кожата на ръцете също е изложена на директното въздействие на климатичните фактори. Тя е уязвима, тъй като е изключително бедна на мастни жлези. Поради това при минусови температури ръцете бързо загрубяват. При ставите на пръстите и около ноктите кожата може да се напука. Ръкавиците наистина я предпазват добре, но е важно и през деня да бъде намазвана с крем, а след всяко измиване ръцете трябва да се омазняват отново. Много кремове на природната козметика съдържат противовъзпалителни растителни есенции, например масло от чаено дърво, хибискус и др. Ако кожата е силно загрубяла, се прибягва до така наречената оклузивна процедура – преди лягане ръцете се намазват дебело с крем и се поставят памучни ръкавици, за да може той добре да попие през нощта.

Краката, особено през зимата, обикновено са закрити, но това съвсем не означава, че за кожата им са създадени комфортни условия. Напротив – тежките и плътно затворени зимни обувки и ботуши силно я запарват и тя не може да диша нормално. Освен това притискането води до образуване на мазоли, а нерядко затруднява и кръвообращението, поради което храненето на кожата се влошава. Ето защо през зимата тя също става груба, напукана, лесно раздразнима и склонна към възпаление. Зимната разходка трябва да бъде последвана от стимулираща кръвообращението баня, добро подсушаване и намазване с подходящ крем, съдържащ алантоин, глицерин и пантенол. Алантоинът и глицеринът подобряват хидратацията и водят до изглаждане на загрубелия рогов слой, а пантенолът облекчава и успокоява раздразнената кожа.

Не бива да се подценяват и грижите за косата. Използването на шапка през зимата добре защитава косата, но дори и мекият вълнен плат огрубява нейната структура. Косата губи блясъка си, става чуплива и крехка. Кожата на главата често реагира на условията в затоплените помещения. Тя започва да сърби и да се лющи по-бързо от обичайното. Сега косата и кожата на главата се нуждаят от хидратация и конкретни грижи. Препоръчват се шампоани, несъдържащи синтетични консерванти, оцветители, ароматизатори и дразнещи повърхностноактивни вещества. Те не се разпенват така силно, но имат добро измиващо действие, при това без да дразнят косата и кожата на главата. При шампоани против пърхот производителите на природна козметика залагат на активни вещества от върба, бреза, чаено дърво, росопас и др. Те възстановяват естественото равновесие на кожата на главата. Често през зимата се наблюдава и електростатично натоварване на косата. В случая помагат редовни процедури, които внасят влага в косъма и заздравяват начупените косми. Това се постига и без получени по химичен начин вещества, като например с гел от алое вера, масло от пшеничени зародиши и растителни восъци.

Специално внимание през зимата заслужава и въпросът за слънцезащитата. Тя е задължителна за тези, които са на ваканция в планината или карат ски, и за туристите, които в рамките на 1-2 почивни дни искат да се разходят до някоя хижа и да се насладят на зимните прелести – кристално-звънтящия студ, синьото небе и хрупкавия сняг. Опитните планинари обаче добре знаят, че през зимата слънчевите изгаряния не са рядкост и при това понякога са доста по-тежки от летните. Ето някои от основните причини:

- Колкото по-високо над морското равнище се намира планинският курорт, толкова директно попадащите върху кожата UV лъчи са по-опасни поради намаленото разстояние до слънцето (учените са изчислили, че на всеки 300 m покачване над морското равнище интензитетът на слънцегреенето се увеличава с 5%);
- Кожата е подложена не само на директно, но и на индиректно облъчване поради високия коефициент на отражение на снежната покривка (най-силна отразяваща способност има пресният сняг – 85%);
- Понижена устойчивост на кожата, характерна за сезона;
- Липсата на психическа нагласа и готовност за употреба на слънцезащитни препарати;
-Липса на слънчеви очила или използване на неподходящи такива, в резултат на което могат да настъпят поражения на зрението.

Особено внимателни трябва да бъдат боледуващите от т.нар. фотозависими дерматози – лупус еритематодес, розацея, различни форми на порфирия, рецидивиращ херпес симплекс на откритите части на тялото, особено на лицето и най-вече на устните, слънчева алергия и др. Ако се налага приемането на някакви лекарства, редно е предварително да се направи консултация с лекар, за да не се допусне употребата на медикамент, принадлежащ към групата на фотосенсибилизаторите.

Специално внимание трябва да се обърне и на децата – по-уязвими към слънчевите лъчи. Ето защо те се нуждаят от фотопротектори с по-висок слънцезащитен фактор.

При написването на статията са използвани голям брой български и чуждестранни литературни източници.

източник:   www.aloebulgaria.com

5 начина да преборим стреса и грипа едновременно

Не винаги е нужно да взимаме лекарства, за да сме здрави. Снимка: Thinkstock / Guliver Photos

Мислейки за грипа и как, ако ни настигне ще трябва да отсъстваме от работа и да стоим в къщи, всички ние много се стресираме. Според лекарите обаче, това е последното нещо, от което тялото ви се нуждае – стрес. Какво можем да направим, за да облекчим съзнанието си и да задържим организма си здрав? Време е тялото и съзнанието ни да заработят заедно, за да може в комбина да прогонят, както стреса така и настинката.
Доктор Сагар Нигуекар – изследовател на клинични тестове и лекар в Женската болница в Бостън, твърди, че стресът може да навреди много на имунната система. „ Стресът оставя негативен отпечатък върху имунната система, което е причинено от различни химикали в тялото, като: катехоламини и стероиди. Въпреки, че тези химикали са изключително важни и необходими за човешкия организъм, понякога работят срещу него, като „нападат” имунитета му, особено при хора със хроничен стрес.”, обяснява доктора.  Съществено редуциран имунитет – по-голям шанс за успех на настинката и грипа.
Вижте 5-те съвета, които доктор Нигуекар предлага в борбата с хроничния стрес и инфекциите, причиняващи грип:
Спортувайте редовно: упражненията намаляват нивото на хормоните на стреса, като кортизол и помагат да подобрите естествения си имунитет. При активни тренировки освобождаваме от „хормона на щастието” – ендорфин.
Наспете се добре: Сънят е силно „оръжие” срещу грип и настинка. Освен това помага да се отървем от стреса. Всички знаем колко зле се чувства човек, когато е недоспал. Има причина за това.
Хранете се здравословно: В днешното време сме доста натоварени и ежедневието ни е динамично. Поради тази причина, за много от нас е трудно да се храним редовно и здравословно. Следването на балансирана диета е особено важно, ако искаме да сме здрави и спокойни. Ако наистина ви е трудно да спазвате режим на хранене, то поне се старайте дневното ви меню да включва 5 плода и колкото се може повече зеленчуци.
Комуникирайте: Социалната подкрепа и споделянето с близки и приятели определено помага в борбата със стреса.

Източник:  www.ladyzone.bg

Никол Кидман с второ бебе

    Снимка: Интернет

    Актрисата Никол Кидман и съпругът й Кийт Ърбан станаха родители за втори път. Бебето е родено от сурогатна майка, но Кидман и Ърбан са негови биологични родители. Момиченцето е родено на 28 декември 2010 година в болница в град Нешвил, щата Тенеси. То носи името Фейт Маргарет Кидман Ърбан. Името на детето не е избрано случайно, съобщиха приближени на двойката.
    Семейството е разкрило, че именно вярата им е помогнала през периода на очакването на бебето, а пък Маргарет се е казвала бабата на актрисата, която на 49 години е родила последното си дете.
    Според някои медии Никол Кидман и съпругът й, изглежда, са чакали да мине раздаването на наградите "Златен глобус", за да обявят новината за раждането на дъщеря им. Двамата са женени от 2006 г. и имат дъщеря Сънди Роуз, която актрисата роди през юли 2008 г. Кидман бе женена за Том Круз, с когото осиновиха две деца - Изабел и Конър Антъни.
 
www.ekipnews.com

Gucci Spring-Summer 2011 - Milan Women Fashion Week

Gucci Пролет-Лято 2011 - от седмицата на модата в Милано !!!

Вижте това видео ...

Версаче пролет 2011 - Джоунс и правите ивици са новият хит/ Летни рекламни кампании

По-рано тази година бе съобщено, че януари Джоунс ще бъде на лице и тяло на рекламната кампания на Versace  за пролет / лято 2011 г. . Нека направим един преглед на първото лице от предстоящата рекламна кампания ... Тя се характеризира със сразяване и подлудяване на мъжете. Позира с два луксозни аксесоара от марката VERSACE - една чанта и чифт токчета!
Зашеметяващо нали?!

" Винаги съм нащрек за следващата блондинка Versace ... и през януари усещам, че са намерили перфектната жена Версаче за 21-ви век. Тя е шик и елегантна, но също така и дълбоко чувствена."
- Донатела Версаче

Черно-белите снимки са направени по-рано тази година от Марио Тестино.